Бунт

Неочаквано се позвъни.
- Там ли си? - чух. - Време е!
- Идвам - отвърнах машинално.
- Става късно. Отвори вратата.
Беше ми дошло до гуша.
Замислих се да хвана чука и да го направя...
С малко късмет бих могъл - само с един удър - да сложа край на безкрайното мъчение.
Ще е прекрасно.
Край на контрола...
Край на бързането...
Край на затвора!
Рано или късно всички ще разберат за стореното от мен...
Рано или късно някой ще реши да ме последва...
И след него може би друг...
И друг...
И много други ще се осмелят.
Верижна реакция, с която ще спрем завинаги потисничеството.
Навеки ще се отървем от тях.
Ще се отървем от тях във всичките им форми...
Скоро разбрах, че мечтата ми е навъзможна.
Че робството ни същевременно е и единствената ни надежда...
Ние сме създатели на тъмничарите си и сега - без тях - обществото няма как да съществува.
Трябва да призная...
Вече не можем да живеем без часовници!

    Приказки за размисъл
                             Хорхе Букай