" Да желаеш друг човек е може би най- рискованият от всички стремежи.В мига, в който пожелаеш някого- наистина го пожелаеш, сякаш си взел хирургическа игла и си пришил щастието си към кожата на този човек, затова всяко разделяне оттук нататък ще причини разкъсна рана."
Елизабет Гилбърт

"It is beautiful to find someone that is in love with your mind. Someone that can undress your conscience and make love to your thoughts. Someone that wants to watch you slowly taking down all the walls youve built up around your mind and let them inside."

"It is beautiful to find someone that is in love with your mind. Someone that can undress your conscience and make love to your thoughts. Someone that wants to watch you slowly taking down all the walls youve built up around your mind and let them inside."

  През целия си живот съм разбирала любовта като вид доброволно робство.
Оказа се, че това изобщо не е вярно! Свободата съществува само тогава, когато има любов. Този, който се отдава изцяло, който се чувства свободен, обича най-силно.
  А който обича най-силно, се чувства свободен.
  Ето защо ми се струваше безсмислено всичко, което бих могла да изживея, да направя, да открия. Надявам се този период да свърши бързо, за да мога да търся себе си - отразена в мъжа, който ще ме разбира и няма да ме кара да страдам.
  Но какви глупости говоря? В любовта никой не бива да наранява никого, всеки от нас е отговорен за това, което чувства, ето защо не можем да обвиняваме другия за нищо.
  Чувствала съм се наранена, когато губех мъжете, в които се влюбвах. Сега съм убедена, че никой не губи никого, тъй като никой не притежава никого.
  Ето в какво се състои истинската свобода: да имаш най-важното нещо на света, без да го притежаваш.
                                                                                              Единайсет минути                        

Но любовта и тя е страшно нещо:
любов - жестока ласка, нежен яд,
от хаоса новосъздаден свят.
                            Ромео и Жулиета

Един човек и синът му работели в малка ферма. Имало само един, едничък кон, който да тегли плуга. Веднъж конят избягал.
- Колко ужасно - съчувствали им съседите - Какъв лош късмет.
- Кой знае това дали е лош късмет или добър късмет - отвърнал фермерът.
След седмица конят се върнал от планините, като довел пет диви кобили в обора.
- Какъв добър късмет! - казали съседите.
- Добър ли? Лош ли? Кой знае? - отвърнал старецът.
На следващия ден докато синът се опитвал да обязди една от дивите кобили, паднал и си счупил крака.
- Колко ужасно. Какъв лош късмет!
- Лош късмет ли? Добър ли?
Дошли военните да отведат на война младите мъже от всички ферми. Синът на фермера не бил годен, затова го оставили.
- Добро ли? Лошо ли?

Когато се виждаме постоянни с едни и същи хора, те се превръщат в част от живота ни. А когато станат част от живота ни, започват да искат да го променят. И ако не сме такива, каквито те искат да бъдем, се сърдят. Защото всички смятат, че знаят как точно трябва да изживеем живота си. Но никой не знае как точно са изживее собствения си живот.
                                                                                               Паулу Коелю
                                                                                                               Алхимикът