В един анонимен текст на Традициите се казва, че по време на своя живот всеки човек може да възприеме два начина на поведение - да строи или да съди. На строителите задачата може да им отнеме много време, но един ден ще завършат започнатото. Тогава ще спрат и ще бъдат ограничени от собствените си стени. Животът губи смисъл, когато постройката е готова.
Съществуват обаче и онези, които садят. Понякога те стават жертва на бурите, на сезоните и рядко намират спокойствие. За разлика от една постройка градината никога не престава да расте. И така, както се изисква градинарят да е винаги бдителен, в същото време му се позволява неговият живот да е голямо приключение.
Градинарите се разпознават един друг, защото знаят, че в историята на растежа на всяко цвете и храст е заложен растежът на цялата Земя.
      Брида
Паулу Коелю

"От собствен опит знам, че хората полагат много по-големи усилия, за да избегнат онова, от което се страхуват, отколкото да получат онова, за което мечтаят."
Дан Браун, "Шифърът на Леонардо"

Искам

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Иска прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш...че днес можеш да разчиташ на мен...
Безусловно.

Приказки за размисъл
   Хорхе Букай

Мимолетност

Родих се призори,
детството ми мина сутринта,
а около пладне
прекосявах вече младостта си.
И не че ме е страх,
че времето минава толкова бързо.
Само малко ме тревожи мисълта,
че може би утре
ще съм
твърде стар,
за да направя всичко, което съм отлагал.

Приказки за размисъл
    Хорхе Букай

Имало едно време...

( или за крехката граница между приказката и действителността )

Имало едно време..."едно време",
което приказките
повтаряли толкова често...
че накрая станало действителност.

Приказки за размисъл
    Хорхе Букай

Бунт

Неочаквано се позвъни.
- Там ли си? - чух. - Време е!
- Идвам - отвърнах машинално.
- Става късно. Отвори вратата.
Беше ми дошло до гуша.
Замислих се да хвана чука и да го направя...
С малко късмет бих могъл - само с един удър - да сложа край на безкрайното мъчение.
Ще е прекрасно.
Край на контрола...
Край на бързането...
Край на затвора!
Рано или късно всички ще разберат за стореното от мен...
Рано или късно някой ще реши да ме последва...
И след него може би друг...
И друг...
И много други ще се осмелят.
Верижна реакция, с която ще спрем завинаги потисничеството.
Навеки ще се отървем от тях.
Ще се отървем от тях във всичките им форми...
Скоро разбрах, че мечтата ми е навъзможна.
Че робството ни същевременно е и единствената ни надежда...
Ние сме създатели на тъмничарите си и сега - без тях - обществото няма как да съществува.
Трябва да призная...
Вече не можем да живеем без часовници!

    Приказки за размисъл
                             Хорхе Букай